Вчера една датчанка ми се оплака, че 15 годишната и щерка харчела много пари. Като се поинтересувах за подробностите се оказа, че момичето ходело на пицария 2 пъти седмично с приятелки и това било прекалено. Пица с кола излиза около 70 крони по мои сметки (около 18лв ). Родителите и никак не са бедни, имат едно дете и парче пица и кола 2 пъти седмично им се свиди, при положение че доходите им са почти 100 пъти по големи. Според тях който не изкарва пари няма право да харчи. Като си помисля, че в БГ от 1 клас почват да им дават джобни, а тук доста по късно. Щерка и почнала на 11 години да получава джобни примерно. Аз лично в гимназията всеки ден си купувах пица. Беше по 1 лев, и не беше особено евтино. Но майка ми никога не се е оплакала. Даже все казва, че никога не сме харчили много пари със сестра ми и ни хвали, че имало години когато всички сме живеели от нашите стипендии защото тя изплащаше апартамент. Като за капак сама е гледала 2 деца, а тук случаят е обратен.

Преди време пък стана дума с едни други датски приятели, че давали вече джобни пари на 6 годишния си син. Викам си Ето едни нормални хора. То пък се оказа, че му давали по 10 крони седмично (2.60 лв), с които и един сладолед не можеш да си вземеш тук.

Иначе същите тези хора (вчерашните гости с тиинката) за себе си не се стискат да плащат за такси най редовно, защото са се напили и не могат да се приберат с колата си. Тук такситата са порядъци по скъпи от БГ а разстоянията са големи, защото се движат между градовете обикновено. От друга пък страна пък нямат против да похарчат огромни суми за подаръци на щерка си. Само конформацията и подаръкът за нея, 2 седмична екскурзия в САЩ струват годишната заплата на много българи.

Та... такива ми ти работи тук по датско. Разни хора разни идеали.