до кога ще си забранявате да си изказвате мнението, докога ще трият мнения, които не са приятни за окото, до кога ще си трайкаме и ще понасяме чуждата наглост, до кога ще ни е страх от маниаците за пари и власт, до кога ще търпим да ни подиграват и мачкат чужденците, до кога ще си затваряме очите пред фактите за да има мир, до кога ще се правим на позитивно мислещи страдайки под гнета на същите тези, дето ми учат на позитивизъм, до кога ще бъдем смотани, загубени, неорганизирани и озлобени от нещастието, което сами си докарваме без да го осъзнаваме. Вместо да си кажем кривиците един на друг и да си дадем шанс да се подобрим, ние не даваме да се каже нещо лощо за българите, лъжем се в очите, страх ни е от истината и всичко това ни дърпа все повече и повече към дъното. Докато живеех в БГ усещах, че има нещо гнило. Но като видях чужденците как мислят и действах осъзнах точно кое ни е гнилото. И най-тъпото е, че дори българи живели дълги години в чужбина, не са ги осъзнали тези неща и продължават по старому. Гледам и не вярвам на очите си колко наистина сме смотани, податливи на манипулация, страхливи, не знаещи правата си, примиряващи се с всичко, завистливи, злоради, озлобени... Тук е пълно с всякакви раси и разцветки, много турци, араби и т.под. мязащи физически на нас. Но винаги ще разпозная българина по тъпото му овчо изражение и мъченически вид. Иначе напудрен и наконтен като коледна елха ама от погледът му лъха озлобеност и нещастие. Отношението на чуждениците (както и на БГ гадюгите, щото и такива има, е примерно парламентът и министерството бъкат с такива, мутрите отделно) към българите е 3 вида.
1. Ако нямат нужда от теб тотално те пренебрегват като мръсно коте.
2. Ако имат нужда от теб ти се мазнят и те използват толкова майсторски, че хич не се усещаш, а същевременно на ум ти се кискат и си викат: Баси тъпия българин, сам си проси да го ебават.
3. Ако ги е яд, че успяваш, че имаш по-добро качество на живот от тях самите, че си по-добър тях в нещо....  гледат по всякакъв начин да те унижат, злепоставят, настройват целия свят срещу теб.

Масата българи сме смотани комплексирани нещастници. Даже и Бай Ганьовци не сме, щото той поне си знае интереса.  Ние сме просто едно блеещо стадо ОВЦЕ, е това сочи 36 годишният ми стаж в общуване с всякакъв род българи. Хубавото на всичкото е, че това ми дава още по-голям стимул да се боря срещу собственият си лош генетичен материал, но пак малко по-добър от този на тълпата.
Банда нещастници сме ние, това е положението ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ.

Ами такива сме си. Разумът учи да приемаме хората такива, каквито са, а не да им се ядосваме  и да плюем по тях. Като не ни харесва някой, просто не общуваме с него и готово. В противен случай, падаме на нивото им много бързо. 

И по повод това можем ли да преправяме хората и редно ли е според Православното християнство, ето какво прочетох:
"...когато се опитваме да преправим всичко, когато не се съгласяваме с това, което ни е дарувано от Бога, то това е едно от нашите греховни настроения", защото всичко около нас е дар Божий. Самият Христос ни е дал пример как да гледаме на хората, които смятаме, че не вършат каквото е редно: когато при Него довели блудницата, която според иудейския закон трябвало да бъде убита с камъни, Христос просто казал: Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея (Йоан 8:7). И всички, един по един, оставили камъните и се разотишли.

И още: "....когато започнем да поправяме, да съдим другите, ние вървим не по Православния път, защото Православният път  - това е пътят на виждането на своите грехове, а не на чуждите....; защото да се променим един друг - практически е невъзможно."

"....Това е пътят на Православното отношение към човека, към света. А всички опити да се променяме един другиго са породени от нашата невъцърковеност, от нашето нехристиянско отношение към света и един към друг".

И последно: "...в нашия живот няма случайни хора,... всеки човек, когото Бог ни изпраща, ни е нужен, дори той да е раздразнителен, гневлив, зъл, но нашата реакция към него показва, че ние малко се отличаваме от него.... Основният ни враг е вътре в нас - нашите страсти, нашата раздразнителност, нашата гневливост, духът на злобата, който често не забелязваме...А този човек, който Бог ни изпраща, събужда тези скрити в нас качества, показва ни нашите грехове ... Но това е голямо щастие, защото да виждаш греховете си, означава да виждаш началото на своето поправяне."

Много хубаво си го написала сестро и съм абсолютно съгласна с всичко. Идеята ми обаче не е да променям хората, а по-скоро да им отворя очите пък от тук натам те сами да си преценяват ще се променят ли и в каква насока. Но както казваш щом Господ е допуснал да са такива и всичко това да се случва, значи има някаква причина за и смисъл от него. А мен щом ме е направил такава устата и бойна значи и моята роля има някакъв смисъл в цялата тази работа. А като гледам една от твоите роли е да проповядваш. Поне те бива за това