Напоследък 8 март са ми много скапани дни. Всъщност съвсем нормални, но депресиращи, защото тук не се празнува това чудо, а аз по навик си очаквам някой да го отбележи.

Щяхме да се събираме такива като мен да ядем суши. Ама инициативата пропадна поради грешки и недоразумения. Българска работа. Даже с мъжа ми се изпокарахме, защото едва ли не го принудих да си отмени всички ангажименти за да може да гледа децата. Груба грешка от моя страна, трагикомична ситуация, почти като по филмите се получи.

Та... пека си аз пицата за вечеря, мия си чинийките, мъжо гледка ТВ, аз съм си пуснала Денят е прекрасен, правя неуспешни опити да чуя нещо от писъците на децата и си мисля: Егати и осмия март.

И в същия момент започват да разказват следния виц по ТВто.

Мъжо се излегнал пред ТВто, жена му както обикновено мие чинии  и си мисли Егати и осмия март. По едно време вика на мъжа си: Скъпи, днес е 8ми март, няма ли да попразнуваме нещо....? Мъжо отговаря: Ама разбира се жено, зарежи чиниите и си почини. Може да почакат, утре ще ги измиеш.

Те тва е, мисля si, толкова съм изпаднала, че вече и вицове за мен взеха да измислят